Периодът от 5 до 8-годишна възраст е преходен етап, през който детските таланти се развиват бързо, но са непостоянни. През първите две години от започването на училище (първи и втори клас) децата често изглеждат надживели предучилищния етап, егоцентризма и магическото мислене и често демонстрират сериозен напредък в когнитивните и ежедневните способности. В същото време обаче те често сякаш се завръщат към егоцентризма и мисленето на предучилищния период. Поради този феномен, характерен за този етап от детското развитие е важно той да бъде отделен като преходен период, слагащ края на предучилищния етап и поставящ началото на средното детство. Този етап се дефинира като повратна точка, през която децата се научават да разсъждават, учат и възприемат действителността по-ясно. Познавателното и емоционалното съзряване позволяват на детето да работи самостоятелно и да придобие нови умения, което го подготвя за зряла възраст. Семейните и социалните очаквания на детето също се променят.
Когато детето влезе в училище, то се отделя от родителите си, навлизайки в една нова и структурирана среда. То трябва да се адаптира към правилата и учебните дейности, както и към съучениците си. Преходът е психологически. Детето знае, че ще трябва да функционира по-самостоятелно. От тук нататък то трябва да внимава и да се концентрира повече, да учи, да контактува с учителите и съучениците си и да намери своето място в групата. Това е значително натоварване, изискващо време за адаптация на детето.
Децата, които още през предишните периоди на развитие са развили адекватна саморегулация и контрол, по-лесно се адаптират към новата училищна среда. Изграждането на приятелства и тяхното запазване също се смята за защитен фактор. Децата, с повече приятели, по-лесно намират своето място и имат положителна нагласа към училището. Добрите приятелства в началните класове са от особено значение за развитието в училище за момчетата. Те са важни и за момичетата, но те обръщат и особено значение на отношенията с учителите, за разлика от момчетата. Момичета се идентифицират с учителките и ги използват като модели за това как да се държат и как да подходят към училищните задачи. Мъжете преподаватели са рядкост в началните класове, което не дава възможност на момчетата да намерят модел за подражание. Идеалната училищна среда би включвала преподаватели и от двата пола. Предучилищната подготовка оказва голямо значение върху нагласата на децата към училището и тяхната подготвеност. Също така, децата, стартиращи по-добре в училище са склонни да продължат така добре и в дългосрочен план.
За успеха на децата в училище и тяхното добро адаптиране е важно те да бъдат предварително подготвени за отговорностите, вниманието и усилията, които ще са им необходими за едно успешно пребиваване в училище. Детските градини или другите предучилищни занимания са една своеобразна подготовка за ходенето на училище. Там също има часове за различни занимания, учителки / лелки, които се грижат за децата и ги обучават и правила, които трябва да се спазват. Там те срещат приятели и намират своето място в групата. Една такава подготовка би допринесла значително за безпроблемното стартиране в училище.
Започвайки училище, децата разбират, че фантазирането и игрите не са адекватни средства за овладяване на учебните задачи. Те осъзнават, че ще бъдат оценени уменията, които се развиват. Ще трябва да се научат да четат, да пишат и да се специализират в колективните игри и спортове. За 5- до 8-годишните, изпълнението на тези изискванията често изглежда трудно. Те разбират какво ще трябва да постигнат и научат, но също така знаят, че те все още не притежават тези умения. Гледайки по-големите от тях, децата често се чудят кога и как ще могат да достигнат до такава умелост и знания. Това за тях е сериозна грижа. Повечето деца използват този проблем като източник на мотивация и работят усилено, за да подобрят академичните си умения и научат максимално, за да се доближат до знанията на по-големите. Първокласниците са често сериозни, вглъбени и абсорбиращи, когато се опитват да учат математика или четат пасаж от буквара. Тези сериозни усилия, положени по време на училище обясняват честото раздразнение на децата вкъщи и допълнителната им активност на детската площадка. Това напрежение и умора трябва да бъдат изразходени някъде, поне докато свикнат на новия натоварен режим.
Мястото на родителите в тези промени
Тръгването на училище е голямо събитие и за родителите. Притеснения за успеха и трудностите на тяхното дете, отделянето му от тях и пр. Нагласата и поведението на родителите в този период е от голямо значение за децата. Ако родители са тревожни, то има голяма вероятност техните деца също да изпитват такива емоции. Ако пък имат положителна нагласа и очаквания, излъчват спокойствие и увереност, то техните деца ще изпитват най-вероятно същото. Качеството на връзката между родителя и училището показват значим ефект върху успехите на детето в училище. Децата на родители, които са загрижени за учебните задачи, трудностите на децата и ги подкрепят с помощ и внимание, имат по-добри резултати и се чувстват по-уверени. Обратно, децата на родители, които не обръщат сериозно внимание на учебния материал и не подкрепят децата си с помощ в ученето, по-често се провалят и са по-неуверени. В такива случаи, връзките между дома и училищната среда са прекъснати и рискът от по-ниска ефективност в училище се увеличава. Често причините за проблеми в училище са системни. Това ще рече, че успехът или неуспехът се дължи на комбинация от различните фактори като личността на детето, отношенията му с родителите, отношенията му с връстниците, отношението на родителите към училището и т.н